Легендата започва в Лонгфорт, Тексас. Там през 1933г. се ражда Дойл Брансън. Той има брат и сестра, с които израстват типично по американски. Майка им е домакиня и се грижи за възпитанието на децата, а баща им се грижи за издръжката на семейството. Атлетичния Дойл показва спортни заложби като в гимназията, печели отличие за най-добър бегач на една миля в Тексас. Занимава се с баскетбол и е една от най-големите млади надежди в Америка. Лятото докато не учи заработва във фабрика за гипс. Там той претърпява инцидент като контузва силно единият си крак, след което става ясно, че със спортната му кариера е приключено. Някъде там той открива силата си в покер игри и разбира, че може да бъде доста доходоносно. След приключване на колежа той започва работа като търговец на съоръжения за промишлеността, но разбира, че тази работа не е за него и е доста по-забавно за се занимава с покер игри. Играе няколко години в северната част на Форт Уърт, Тексас, заедно със своя приятел Дуейн Хамилтън. Особено добри били резултатите им в игри без лимити. Поради безжалостната атмосфера в покрайнините на града се премества да играе е централната част. Там се запознава и сприятелява с Браян Робрътс. Без бавене двамата започват да пътуват из цял Тексас в търсене на по удобни игри. Робъртс и Дойл нощем печелят при игри на покер, а денем обсъждат тактики и стратегии относно играта. Някъде по това време се запознават с Томъс Престън, който се оказва по-добър играч от тях и тримата много се сближават. Престън е очарован от тяхната коректност. Играят покер с обща сметка, а в търсене на по-добри игри обикалят съседните щати заедно, като дори организират спортни залози, в богатите на нефт и добитък територии. През 1961г. правителството забранява обмяната на спортна информация между отделните щати, което прекъсва букмейкърските им дейности. Робъртс дори излежава една година затвор заради неспазване на този закон.

През 1962г. Дойл среща бъдещата си съпруга Луиза в Сан Анджело, Тексас. През следващите около 10г. той прекарва времето основно с Лас Вегас и Форт Уърт разбира се играейки покер. Желанието му да е да се отдаде изцяло на покер игри и през 1973г. той се мести със семейството си – естествено във Вегас. Печели шампионата по Тексас Холдем в седмото издание на WSOP. През 1978г. издава “библията на покера”, книгата “Супер система”, в която той не само изказва своите виждания за покер играта, но и предоставя тази възможност на други изявени величия по това време, като Чип Рийз, Майк Кероу, Дейвид Склански и др. Постепенно стеснява участието си на повечето покер турнири, но участва в различни покер фестивали. В последствие издава “Супер система 2”, която също е бестселър. През 1998г. на 65 се завръща в няколко от турнирите на WSOP с много добри резултати. Обичайно участва в големите покер игри на казино “Беладжио” в Вегас. През 2003г. печели деветата си WSOP гривна, последвана от още една по-късно.

Според мнения на повечето от колегите си Дойл е най-всестранно развитият покер играч.

В последно време набира сила дебат относно това кое е по-добре: да се играе онлайн покер или да се посещават определените за това заведения, покер зали и казина? На пръв поглед поддръжниците и на двете тези имат своето право да настояват, че те са прави. Погледнато по-навътре обаче, в това противопоставяне, със сигурност има силно изразен субективен елемент.
Да обърнем внимание първо, на тези които играят онлайн покер игри. Повечето от нас, които са се захванали да практикуват играта покер през последната петилетка, вероятно са започнали, като са станали клиенти на някой голям покер сайт. За будни хора с достатъчно свободно време и желание да опитат нещо ново, доста е трудно да не се заемат с това, след като отвсякъде сме залети с реклами и информация за най-големите покер сайтове. Навсякъде, ама наистина отвсякъде, изскачат банерчета и реклами, които напират, и дори железен да си от любопитство решаваш да се пробваш. Освен това бонусите, които получава всеки нов покер акаунт, изобщо не са пропускане. Останалите стъпки са ясни. Регистрация, сваляне на софтуер и навлизане в света на картите. Обикновено това е последвано от преминаване към игра с реални пари и т.н. Няма нищо лошо, в това да платиш малка сума, срещу която ще получиш забавление, което е ново за теб и наистина е занимателно. Интересното, е че ако имаш талант и достатъчно настойчивост това неминуемо ще доведе до участие в турнири. Ако се справяш добре дори може да се изхранваш от това. Голям плюс на това да цъкаш онлайн покер игри е това, че може да си седнал на няколко маси едновременно, а същевременно с това да стоиш удобно на дивана си.
Другата страна на монетата е тази, която гледаме по телевизията.  Чувството от разиграването на реални чипове, сред маса с истински покер играчи е несравнимо по-силно емоционално от това да стоиш пред монитора. Когато си седнал на маса и чувстваш сукното, когато потните ти ръце потреперват премествайки чиповете, ти разбираш каква е разликата между реалната покер игра и виртуалната. Важен момент е и използването на различните покер стратегии и техники. Няма как правдиво да ги прилагаш на 100%, ако нямаш пряк визуален контакт със съперника. Освен това атмосферата на местата, където се играе покер, е някак специфично нереална. Въздействието на адреналина, който нахлува в тялото ти при спечелване на трудна ръка, обхващайки цялото ти същество и истински само ако играеш истински игра.
От казаното до тук трябва да обобщим, че онлайн покер игрите са основно и само за забавление и губене на времето, истинските  емоции са когато двама играчи внимателно се вглеждат един в друг в опит да надделеят, а ако нямате амбицията да станете следващият световен шампион, то тогава забавлявайте се у дома.