Покер игри

Блъф: преднамерено създаване на лъжлива представа, заблуда, измама.

Блъфирането като част от покер игрите е незаменимо оръжие в ръцете на покер играчите. Майсторството да блъфираш е майсторство да си добър покер играч. Блъфа има своите фенове и е толкова важен елемент, че стратегически погледнато без него няма как да се развие успешен покер, който да доведе до победа. Най-общо казано като блъфирате вие се опитвате да създадете представа у съперника, че държите по-силна ръка, отколкото държите всъщност или при опит да създадете по-висок пот имитирате, че държите по-слаба ръка от тази, която всъщност имате. Много важно при опита си да подведете съперниците е това дали те са склонни да се откажат от силни ръце. Другия обратен по посока  момент е, дали ще успеете да ги подведете, че тяхната ръка е по-силна от вашата. Всичко това е силно свързано и следствие от правилната оценка на опонентите. Когато решите да блъфирате съперник, вие задължително трябва да знаете със сигурност какво държи той в ръката си.

Истинската същност на блъфа е да обере пота. Много често от начинаещите играчи на покер игри бъркат блъфиране със смелост. Позицията е много важна относно блъфа. От късна позиция може да се разбере кой държи силни карти. Освен това в ниско лимитните игри блъфиране е обречено (често се намира някой, който да ви плати). В без лимитните покер игри нещата стоя по друг начин. Има едно правило, че по-лесно се блъфират по-силните играчи. Изглежда  неубедително, но всъщност е точно така. Силния покер играч залага на силните си карти, докато слабият играч иска да види какво държиш и да се надиграе с теб. Също така играчи с много чипове са по-склонни да плащат, отколкото играчи с по-малко чипове. Тук идва важният момент за сумата, с която да се блъфира в покер играта. Това е строго индивидуално и зависи от конкретната ситуация. Не е препоръчително обаче да се блъфират играчи, които разполагат с повече чипове, отколкото имаш самия ти. Има опасност (особено за начинаещите покер играчи) да се окаже, че блъфираният сте вие.

Объркването на противника не трябва да се превръща в объркване на самия себе си. Всички знаем, че добрите карти идват рядко. Честото блъфиране води до ситуации, в които опонент има добри карти и той задължително ще отговори на предизвикателството ви. Блъфирането трябва да е пресметнато. Честото блъфиране обърква другите и рано или късно те започват да плащат, докато силен покер играч с добър имидж  трудно бива платен и това е риск, който предпочитано се избягва от останалите.

Има едно универсално правило: ако изглежда, че някой симулира силна ръка то тя навярно е слаба, и обратното, ако симулира слаба покер ръка вероятно е силна.